9 януари 1878 г. Победата при Шипка-Шейново

На 9 януари 1878 г. Руските войски и българското опълчение удържат победа в битката при Шипка-Шейново.

Това сражение е ключово за откриването на пътя към Цариград и сключването на мирен договор.

До него се стига, след падането на Плевен и София.

В края на месец декември 1877 г. Южният отряд на руската армия, с командир генерал-лейтенант Радецки, преминава Стара планина при изключително трудни зимни условия. Той пристъпва към изпълнение на основната задача поставена от плана за действие след преминаването на планината - разгром на Централната османска армия.

Южният отряд е разделен на три колони - лява, централна и дясна. В състава на колоните са включени и дружините на Българското опълчение. Предвижда се действие от движение срещу противниковите сили на южния склон на Шипченския проход и в укрепения Шейновски лагер, изграден недалеч от с. Шейново.

Битката се развива в два боя на 8 и 9 януари 1878 г. Шейновският лагер е изграден от Централната османска армия. Опорен пункт на основните сили заели проходите на Централна Стара планина. Той е разположен срещу южния изход на Шипченския проход. Формата му е на кръг с радиус 1,5 км с център с. Шейново. Най-силно е укрепена източната част с дължина на отбранителната линия 2 км, с. Шипка - с. Секеречево.

Отбраната е от две свързани линии. Първата е с основа от пет могили с разположени две батареи и стрелкови ложименти. Втората е съставена от пет редута, разположени за кръстосан огън срещу равна и открита местност. Могилата Косматка зад втората линия е командна. Тук са установени резервите на Вейсел паша. Другите участъци на лагера са отбранявани от 9 редута. В хода на битката землените профили са укрепени допълнително и усилени с дългобойна артилерия. В лагера са разположени 11,5 табура и 29 оръдия.

Силите на лявата руска колона са съсредоточени в района на днешното село Мъглиж. Взето е решение да се атакува Шейновският укрепен лагер. Главните сили са насочени към източната страна на лагера. Около обяд атакуващите превземат първата отбранителна линия на противника. Опитът да се превземе втората отбранителна линия е неуспешен. Командващият преценява, че частите са изтощени и взема решение да се нощува на заетата позиция.

Тя е укрепена през нощта и направена недостъпна за вражеските сили. Изпратено е донесение до генерал-лейтенант Фьодор Радецки с настояване за енергични действия на централната и дясната колона.

През нощта на 8 срещу 9 януари Вейсел паша прегрупира своите сили. Шейновският лагер е укрепен с 4 табура свалени от Шипченския проход. Рано сутринта започва атака срещу лявата руска колона като последователно се пренася ударът от десния към левия руски фланг. Особено ожесточен е боят при гората край с. Секерчево.Турците са отбити и са заети нови редути от втората отбранителна линия. Обхванати са двата фланга от източната страна на Шейновския лагер. Предприета е атака и на днешното село Шипка. След забелязано масово отстъпление на турски части, лявата колона в 10 часа преминава в настъпление срещу западната страна на лагера. Овладени са първите траншеи и е отбита последвалата конраатака.

63-и Углицки Пехотен полк, IX-а Стрелкова бригада и V-а Опълченска дружина атакуват и превземат централния Шейновски редут №2. Успешна е и атаката на Шейновски редут №1 от III-и Стрелкови батальон на 63-и Углицки Пехотен полк. Батальонът е вдигнат в атака.

Към 14:00 часа части на лявата и дясната колона се съединяват южно от превзетото с. Шипка. Вражеските сили в Шейновския лагер са разкъсани, а Вейсел паша е принуден да съсредоточи останалите му сили около командния си пункт при местността Косматка и да поиска капитулация.

Около обяд в атака срещу турските сили на Шипченския проход преминава и централната колона. Главният удар нанася 55-и Подолски Пехотен полк. Обходно движение осъществяват Брянския пехотен полк и Житомирския пехотен полк. С цената на 1 507 убити и ранени, централната колона сковава силите на турската групировка и не допуска тя да окаже помощ на Шейновския лагер.

Изправен пред неминуемо поражение, Вейсел паша изпраща парламентьор при генерал-лейтенат Михаил Скобелев с предложение за капитулация. Предложението е прието с условие да се предадат и частите при Шипченския проход.

Шейновската битка завършва с пленяването на цялата Централна османска армия (3 паши, 765 офицера и 22 000 войника). Броят на убитите и ранените е 4000 души.

Турция се лишава от най-боеспособната си армия към началото на 1878 г. Окончателно е разкъсана отбранителната турска линия по Стара планина. Открит е пътят за настъпление в Тракия и към Цариград. Общите руски загуби са 5 107 убити и ранени.